За да включите едно стандартно ATX захранване, без компютър е необходимо просто да свържите два извода един с друг – PS_ON и маса (Ground). Ето как изглеждат самите конектори:
Други стандартни конекетори използвани при компютрите:
По подразбиране в Windows е включена Volume Shadow Copy (VSS) услугата (известна и като Volume Snapshot Service или Volume Shadow Copy Service). Услугата работи само върху NTFS и е въведена за първи път в Windows XP/2003. Тя има за цел да пази системните файлове от загуба или промяна и се използва от много видове архивиращ софтуер, тъй като осигурява копие на файловете дори те да се използват в момента от разни процеси (и съответно заключени за четене/запис).
Тук няма да разглеждам графичния интерфейс, който е наличен в Windows и съответните настройки, а ще опиша една техника за монтиране на конкретно копие от VSS в дадена папка на файловата система.
Управлението на услугата от команден ред става чрез комадата vssadmin. За да се видят текущите направени копия на дяла може да се използва командата:
vssadmin list shadows
По този начин се ориентираме за броя на налични VSS копия, тома и часът на създаване на “снимката” на файловата система и т.н. Ако искаме да проверим състоянието за раличен дял, трябва да се укаже буквата му както следва (пример за E:\):
vssadmin list shadows /for=E:\
След като имаме списъка си харесваме едно от копията и с помоща на командата mklink указваме папка, къде да се “монтира” това копие на файловата система (тоест правим символична връзка):
mklink /D C:\<директория> \\?\GLOBALROOT\Device\HarddiskVolumeShadowCopy#\
Пример:
mklink /D C:\test \\?\Volume{2455d90b-77c0-11e4-824f-806e6f6e6963}\ symbolic link created for C:\test <<===>> \\?\Volume{2455d90b-77c0-11e4-824f-806e6f6e6963}\
След това би следвало да видим папката в Windows Explorer и да можем спокойно да разглеждаме съдържанието което сме монтирали от съответната дата.
Ако искате да премахнете символичната връзка използвайте командата:
rmdir <папка>
Пример:
rmdir C:\test
Symbolic Links
Mounting the Shadow Volume
Mklink
How to Create and Use Links with MKLINK in Windows
Microsoft DOS mklink command
How to remove a symbolic link?
Тази статия е продължение на предишните две (Споделяне на облачно дисково пространство от Box.com между различни устройства (Windows, Linux и Android) и Добавяне на Microsoft OneDrive като устройство в Windows Explorer на Windows 7/8) в който описах как може да се ползва от дисковото пространство предоставяно безплатно от услуги като Microsoft OneDrive или Box.com.
Тук искам да представя един процукт който открих наскоро – Duplicati. Това е безплатно решение с отворен код за архивиране на данни. Програмата е налична на на следния адрес – http://www.duplicati.com/. Повече за кода на програмата и технически детайли има на следния адрес https://github.com/duplicati/duplicati (https://code.google.com/p/duplicati/).
Някой от ключовите функции на приложението са:
Тук искам да покажа как с помоща на тази програма може да се конфигурира архив на Windows който да се съхранява данните в облака чрез WebDAV. Ще пропусна инсталацията на програмата защото няма нищо специално. Това което ще разгледам по-подробно е как да се настрой WebDAV
протокола.
За създаване на нов архив се използва Duplicati Setup Wizard. Първоначално избирате име за профила за архива. Следва да изберете какво ще архивирате:
Могат да са стандартните директории за документи и картинки от вашия профил и т.н. или сам да дефинирате папките който искате да се архивират чрез Custom folder list опцията.
На следващата стъпка изберете дали искате архива да бъде криптиран и въведете парола:
Избираме къде ще се съхранява архива – WebDAV:
Следват настройките. За примера съм използвал настройките за Box.com, но може да бъдат въведени за който и да е друг подобен доставчик поддържащ WebDAV.
Тествайте връзката след като въведете настройките за да се уверите, че всичко е правилно:
Ако всичко е наред може да продължите напред:
От тук може да направите допълнителна конфигурация на архива включваща:
Тези настройки са индивидуални за всеки спред желанието и нуждите и няма да бъдат разглеждани. Имайте предвид, че по подразбиране програмата дели архива на файлове по 10МБ. Това е добре тъй като размера на файла трансфериран през WebDAV е ограничен по подразбиране на 50МБ в Windows. Разбира се, може да промените тази опция за да минимизирате броя на файловете който ще се създадат.
Ограничения може да има и от старна на сървъра така, че е добре да се запознаете с тях предварително. За Box.com размера на файла който може да се качва зависи от абонаментния план. За безплатната версия той е 250MB.
Програмата поддържа и други доставчици на услуги така, че може да се запознаете и с тях. При всички приложения препоръчвам да разгледате този безплатен продукт, който може да бъде сериозна конкуренция на много комерсиални решения.
Box.com имат промоция която предлага до 50GB безплатно дисково пространство – http://community.box.com/t5/Billing/Box-Promotions-FAQ/ta-p/5
Ако вече сте се възползвали от нея, вероятно се чудите как може да използвате това допълнително пространство по най-ефективен начин. Споделянето между различни устройства е голямо удобство, но и предизвикателство. На сайта на Box.com ще откриете най-различни приложения с чиято помощ може да синхронизирате данните. Моите търсения по темата разкриха, че Box.com поддържа WebDAV протокола (http://community.box.com/t5/Managing-Your-Content/Does-Box-support-WebDAV/ta-p/310) който позволява всеки клиент с такава поддръжка да може да осъществява достъп до файловия ресурс.
В Windows има вградена поддръжка и можете да монтирате това пространство като буква или мрежова връзка директно в Windows Explorer. Подобни стъпки вече съм описвал в предходен пост: Добавяне на Microsoft OneDrive като устройство в Windows Explorer на Windows 7/8 За да направите настройката в Windows ще Ви трябват следните данни:
Server: https://dav.box.com/dav
Login: имейла от регистрацията в Box.com
Password: вашата парола
При проблеми с връзката към Windows клиенти може да разгледате следните статии от Microsoft:
https://support.microsoft.com/en-us/kb/2668751
https://support.microsoft.com/en-us/kb/900900
Можете да конфигурирате и Linux да използва този ресурс. При Ubuntu това става по следния начин:
Мобилните клиенти също могат да бъдат настроени за да се възползват от тези ресурси. Пример за приложение за Android, което позволява достъп през WebDAV e ES File Explorer. Можете да направите настройката от раздела Network и изберете създаване на нова връзка като определите протокола да е webdav. За настройка ще е нужно да въведете следните данни:
Server: dav.box.com/dav
Port: 443
[x] Encryption (https)
User: Име
Password: Парола
Display as: Име по ваше желание
Има и други подобни, безплатни клиенти който поддържат WebDAV така, че избора на кое приложение точно ще се спрете е изцяло Ваш.
Mac OS X също има поддръжка на WebDAV и може да бъде настроена. Oт Box.com препоръчват да се ползва външно приложение защото вградената поддръжка на WebDAV може да не работи коректно с тяхната конфигурация.
Всеки който има акаунт в Microsoft може да активира OneDrive и да се възползва от място за съхранение на данни в облака. В последните версии на Windows (8.1 и 10), OneDrive клиента е вграден в операционната система, но по-старите системи (Windows 7, 8) го нямат и трябва да се изтегли допълнителен клиент – https://onedrive.live.com/about/en-nz/download/
Тук ще покажа един друг начин за използване на OneDrive без инсталиране на допълнителен софтуер. Става дума за използването на функцията за монтиране на устройство в Windows Explorer като устройство или връзка като мрежов ресурс (Map network drive…). Тази функционалност се осигурява благодарение на WebDAV технологията поддържана от OneDrive услугата.
За да си монтирате OneDrive като устройство в Explorer следвайте следните стъпки:
Действията по монтиране на у-вото може да се извършват и чрез команден ред по следния начин:
net use * https://d.docs.live.net/вашия-клиентски-номер/ /user:"име" "парола"
Имайте предвид, че по подразбиране в Windows има установено ограничение на размера на файла, който може да се качва през WebDAV. Тази настройка може да се регулира от следния ключ в Registry:
HKEY_LOCAL_MACHINE\SYSTEM\ControlControlSet\Services\WebClient\Parameters "FileSizeLimitInBytes"=dword:02faf080
Стойността по подразбиране е 50Mб (02faf080 = 50000000). Максималната допустима стойност е 2GB.
И накрая няколко думи за сигурността. Принципно WebDAV не се смята за сигурен протокол, но в случая комуникацията върви през SSL така, че може да се приеме за достатъчно сигурна за използване от домашни потребители. Разбира се, винаги може да използвате дисковото пространство предоставяно от OneDrive за да съхранявате криптирани файлове ако се опасявате от неоторизиран достъп до вашите данни.
http://www.iis.net/learn/publish/using-webdav/using-the-webdav-redirector
Понякога е удобно да свалим даден сайт за да можем да го преглеждаме по-късно време или просто за да има архив в случай на нужда. Един много лесен начин е чрез използване на командата wget.
С нейна помощ могат да се свалят файлове, да се обхождат всички директории (рекурсивно) и да се сваля цялото съдържание. Wget има версии за всички популярни операционни системи (Windows/Linux/MacOS) и инсталирането/компилирането/ е лесно.
Типично, командата за сваляне на огледално копие се използва така:
wget -m http://www.example.com wget -m ftp://ftp.example.com
където -m (или –mirror) е опцията указваща да се прави огледално копие. Може да се добави и опция -p (–page-requisites) която осигурява свалянето на всички “вградени” картинки в кода.
Недостатък на този метод може да се посочи, че линковете в самите страници остават непроменени сочейки url адреса на сайта. Към тази опция може да се добави и -k (–convert-links) която коригира линковете в страниците така, че да сочат към локалното копие което се сваля. По този начин сайта остава “работещ” тъй като връзките сочат към сваленото копие.
Повечето сайтове съдържат файл наречен Robots.txt който указва кой части от сайта могат да бъдат проучвани или не от търсещи машини и скриптове. За да се игнорира неговоро съдържание wget може да добави опцията ‐‐execute robots=off
Богатите възможности на wget предоставят дори възможност да имитира клиент добавяйки опцията ‐‐user-agent=… , например:
--user-agent="Mozilla/5.0 (compatible; Googlebot/2.1; +http://www.google.com/bot.html)"
имитирайки, че това е Google bot или по следния начин:
--refer=http://google.com --user-agent="Mozilla/5.0 Firefox/4.0.1"
Ако желаете да свалите само определени файлове (например .pdf и .doc) тогава командата може да се укаже с опциията –accept (или -А):
wget -m --accept=pdf,doc http://example.com/
Ако сайта очаква автентикация тогава може да предоставите името и паролата:
wget --http-user=име --http-password=парола http://www.example.com/downloads/file.zip
Удобство е възможността да сваляте определени файлове който се различават само по номера в името като например картинки:
wget http://example.com/images/{1..20}.jpg
Основен недостатък на описания по-горе инструмент е динамичното съдържание на страниците на повечето сайтове. Използвайки множество скриптове, изпълняващи се в зависимост от действията на потребителя се “губи” съдържанието на такива сайтове и като резултат сайта частично “липсва” или не функционира правилно.
Въпреки това препоръчвам на всеки да се запознае с този мощен и безплатен инструмент който може да бъде много полезен при някой администартивни задачи.
Линкове за сваляне и допълнителна информация:
https://eternallybored.org/misc/wget/
http://sourceforge.net/projects/gnuwin32/files/wget/1.11.4-1/
http://www.labnol.org/software/wget-command-examples/28750/
Понякога се налага да се открие SID-а (Security Identifier) на даден потребител. Съществуват различни начини като някой изискват да се ползват “външни” или специални инструменти. Най-простия вариант е да се използват вградените в Windows средства за откриване на SID-а. С помоща на WMI инструментариума през команден ред (WMIC) може да се разкрие тази информация по следния начин (пример за локалния акаунт Administrator):
wmic useraccount where name='Administrator' get name,sid
или
wmic useraccount where (name='Administrator' and domain='%computername%') get name,sid
Ако компютъра е част от домейн, командата може да се използва по следния начин за да се открият SID-ове на потребители от домейна:
wmic useraccount where (name='Administrator' and domain='%userdomain%') get name,sid
където променливата %userdomain% сочи името на домейна. Ако искате да изпъ;ните командата към отдалечен компютър може да се напрви така:
wmic /node:127.0.0.1 useraccount where name='Administrator' get name,sid
където вместо 127.0.0.1 пишете името или IP адреса на машината към която искате да се изпълни заявката.
Обратното преобразуване, от SID в име, може да се направи по следния начин (пример):
wmic useraccount where sid='S-1-5-21-766667225-3723723333-456456123-500' get name
За самите SID номера има “стандартизация”, но номерата им са уникални за всяка инсталация. Винаги обаче, началото и края са известни и константа.
Ето малък VBS скрипт който намира локалния администратор на системата дори и той да е преименуван:
strComputer = "." Set objWMIService = GetObject("winmgmts:\\" & strComputer & "\root\cimv2") Set colAccounts = objWMIService.ExecQuery("Select * From Win32_UserAccount Where LocalAccount = TRUE") For Each objAccount in colAccounts If Left (objAccount.SID, 6) = "S-1-5-" and Right(objAccount.SID, 4) = "-500" Then Wscript.Echo objAccount.Name End If Next
Ако компютъра е част от домейн тогава скрипта се променя малко:
strComputer = "компютър" Set objWMIService = GetObject("winmgmts:\\" & strComputer & "\root\cimv2") Set colAccounts = objWMIService.ExecQuery("Select * From Win32_UserAccount Where Domain = '" & strComputer & "'") For Each objAccount in colAccounts If Left (objAccount.SID, 6) = "S-1-5-" and Right(objAccount.SID, 4) = "-500" Then Wscript.Echo objAccount.Name End If Next
По същия начин, чрез използване на WMI методи може да се ползва скрипт на PowerShell или други езици за програмиране.
Тази техника може да се използва за намиране на Domain Admins, Enterprise Admins и т.н. в домейн среда. Повече информация за добре известните SID-ове се намира в линковете приложени най-долу.
Други програмки който могат да се ползват за намиране на SID-ове са:
В Registry-то на Windows също се пази информация за потребителите който са били създавани някога. Информация за техните SID-ове може да се открие по различни начини. Ето елементарен пример:
reg query "HKLM\SOFTWARE\Microsoft\Windows NT\CurrentVersion\ProfileList" | find "ProfileList"
Източници и допълнителна индормация:
http://www.windows-commandline.com/get-sid-of-user/
https://technet.microsoft.com/en-us/sysinternals/bb897417.aspx
http://evgenii.rudnyi.ru/programming.html#sid2user
http://securityoverride.org/infusions/pro_download_panel/file.php?did=24&file_id=24
https://msdn.microsoft.com/en-us/library/cc980032.aspx
https://support.microsoft.com/en-us/kb/243330
https://msdn.microsoft.com/en-us/library/windows/desktop/aa379649%28v=vs.85%29.aspx